В памет на деня, в който те обикнах

Morgana (Ди)
188 202

3 окт. 2009 г., 20:16

Поэзия

740 0 3

В несътвореното,

в даденото и назад невзето,

в сенките на малките неща,

в слънчевите дни, където

открих ти свойта синева.

В тайните усмивки

(всичките на заем взети),

в скритите ми мисли днес ела...

Да видиш колко са проклети,

да чуеш как съм ги редила сам-сама...

В моя малък свят те каня.

(най- достойно, с почести ела!)

Да видиш колко съм незряла,

че проливам хилядна сълза...

Не се плаши от моите молитви,

светът ми изтъкан е от безименни слова.

И сега спомените съзаклятничат си тихо,

разкрити от твоя взлом в моята душа.

Но, както във една война,

превзетите страни са победени,

така и днес разголена стоя,

достойна, като птица наранена.

Затуй те каня в оня спомен,

който твърдо с дланите ме стиска,

в памет на мига, от теб прогонен,

в памет на деня, в който те обикнах...