28 мар. 2012 г., 01:28
"Разтвориш ли ръцете за прегръдка,
ти вече си удобен за разпятие..."
Добромир Тонев
Възседнал някакъв дъждовен облак,
в отвъдното си. И редиш куплети.
А вятърът - неканен гост на гроба,
засипва с прах смълчаните букети.
И болката е непосилно тежка...
Превръща ни в мишена за разпятие.
Вървим по път, застлан със чужди грешки.
И злото е действително понятие.
Целувките са всъщност дар от Юда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация