5 сент. 2017 г., 07:24

В памет на Елена Тодорова – eliboto 

  Поэзия
1982 3 7

 

Обещахме си в последния ни чат,

че все някога ще трябва да се срещнем,

но животът бе предвидил друг обрат

и оказаха се сметките ни грешни.

 

Дали в друг живот ще се видя с теб?

В този пътищата ни далечни бяха

аз все чакам на опашка за билет

и ще трябва още доста да почакам.

 

Душата ти борбена и открита

пое по път в безкрайното далечен,

не вижда на живота сивотите

и този свят на грях и смърт обречен.

© Анна Банчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ... Поклон
  • Нашето рок момиче... сякаш беше вчера.
    Твоето майско вино ти шепти, Анджи!
    Липсваш!
    Закъснели аплодисменти
    joyce (Анна Банчева)!
  • Нека днес всички си спомним с добро за Елибото!
    Поклон!
  • Кети, като научих ми се искаше да не е вярно. Марги, съжалявам за загубата ти, но C'est la vie... Мир на душата й! Майче, надявам се и тя да ни се усмихне и да знае, че не е забравена.
  • От няколко дни ми се върти идеята да й напиша стих, но думите не идват. Когато мисля за някого с болка, гърлото ме стяга. Свивам се в себе си. Не мога. Благодаря, Ани, че ни напомняш за нея. Днес си я спомних с усмивка!
  • Споделям чувствата ти. И аз вчера научих за смъртта на близък на сърцето ми човек. Уж я лекуваха, а вчера ми донесоха смъртен акт.
  • Много ми е мъка за Ели... хубав стих!
Предложения
: ??:??