Деница (Деница Ангелова)
99 219
1 авг. 2017 г., 11:13

В пламъци 

  Поэзия
457 3 10

Аз не спрях 
да горя.
Аз не спрях.
Като огън бенгалски искряща...
Непристойна
в поредния грях,
и от болките чужди 
кървяща.

Аз самата съм огън
и жупел,
неспокойна в съня си дори.
И да зейнат в душата пролуки
тя, 
проклетата, 
пак
ще гори.

Всяко ъгълче-кремък
потайно
чака своята клечка
кибрит.
Пламвам цялата 
в кръпки
и тайни
и на кладата стъпвам 
със вик.

Аз изгарям.
Не тлея.
А паля.
Лумват сухите
съчки-съдби.
Аз превръщам сърцата
в пожари.
И във въглени
черни

души.

Моят огън
е моята сила.
Той убива
и ражда

с размах.
Но и слабост -
когато безсилна
спра пред нечия 
орис-река...

© Деница Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??