7 февр. 2013 г., 09:19

В Планината пак 

  Поэзия » Пейзажная
395 0 1

Самичък съм сега в гората дива.

С цветята и душата ми цъфти.

Виж Пролетта е тука тъй красива!

И мине ме изпълва със мечти!


Сърцето ми е птичка волнокрила,

аз няма да забравя този ден!

Животът ми напира с нова сила

и аз сега се чувствам възроден!


О, искам аз света ни да прегърна

и всички да целувам възхитен!

При  корените си да се завърна

и тая Радост да остане в мен!


Щастлива е със птичките гората...

Те пеят песните на любовта!

От туй и в мен сега кънти душата

и  сам съм в Одата на Радостта!


О, тази Пролет и мен ме опива,

не само с тази горска красота!

Защото прави хората щастливи

и е сезона тя на Любовта!

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??