В планината№2
Като отприщена лавина
кълбучна се мъглата от върха...
И синьото небе се срина
със съскане дълбоко във дола.
И слънцето се скри в мъглата,
и някъде зад тъмното се спря.
Привечерта излезе от гората -
безшумна, като птица, долетя...
Засъскаха в радиката елите!
От тъмното и мен ме достраша!
И аз към хижата и светлините
забързах - за да се спася!...
© Христо Славов Все права защищены