27 июн. 2021 г., 07:43

В погледа на времето 

  Поэзия
1106 0 1

Залезът се спуска над града,
застинал в погледа на времето.
Поел над парещата мараня,
нагърбен с непосилно бреме.

 

Отгледан от звездите, в дълги дни,
в които земните души отлитат бавно.
Накичен с огнена корона от искри,
ту скрит в нощта, ту скитащ се безславно.

 

Той къпе се в морето от мечти,
които в летни сънища ни обладават.
Които са прозрачни като стъклени
парчета, пръснати по пясъка. Тогава

 

то може би под морските вълни
са нашите въздишки спотаени.
И някога, в отминалите дни,
дошъл е някой да ни ги отнеме. 

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??