В полите на Беласица роден,
живея аз в китно село,
от красотите на планината запленен,
възкликвам и надигам чело.
О,колко хубост има тук,
щом усмихвам се, сърцето ми богато
и както никой, никой друг,
то пълни се с щастие, не злато.
И продължавам с планината да живея,
но някога,щом стигне ме смъртта,
затуй, че за Беласица милея,
ще искам в нея да умра!