24 нояб. 2018 г., 14:48

В последната прегръдка на небето 

  Поэзия » Другая
699 8 12
На Сашко
Не доживя до двайсет и една.
И цял живот така и не проходи.
Навънка смог и утринна мъгла
са изпотили мръсните прозорци.
Из нивите се люшка мокра ръж.
Но ти не знаеш колко е прекрасна.
В телцето ти притихва малък мъж,
за който няма време да порасне.
Там някъде до късно сред нощта
тинейджърите с бира се надпиват,
вероятно ще се любят сутринта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??