24 авг. 2015 г., 22:44

В повехналия си дом 

  Поэзия » Другая
495 0 11
Не мога, просто да искам, твърде много живях.
Всичко сладко получих, ядох и в купи от прах.
Скелети - добри събеседници,
разправяха, слушах, чувствах сред смях
на бръмбарско пъплене плъзване
бинтово на спомен в ръцете размахан.
И ме вързаха, омотаха в техния страх.
Но моят е излишен, аз съм просто скелет от прах.
И те ме държат, омачкана
в повехналия си дом,
а аз вече духвам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Все права защищены

Предложения
: ??:??