По улици виждам празни лица,
с напразни надежди и празни мечти.
Кога за последно той видя светлина?
Кога той прочете книга дори?
Върви си сам и не поглежда встрани,
не вижда онези красиви цветя.
Не вижда морета, звезди, планини,
по свое желание той олсепя!
А срещу него момиче върви,
със буйни къдрици, усмихва се щедро,
очите и черни и пълни с мечти,
го гледаха страстно, омайно и ведро.
Как се влюби, той не разбра.
И как прогледна така изведнъж?
Тя му даде любов, светлина,
както Джени я дава в цъфнала ръж.
© Мариа Все права защищены