26 июл. 2006 г., 18:59
Ръката ти, в нежността присвита,
ще кажа без да влагам сантимент,
така красиво върху мен извита,
е истински любовен орнамент.
В процепа от лунна светлина
душите ни са мила прошка,
която носи щедра ведрина
по-скъпа и от всяка брошка.
Коляното, решително поело,
разсича лунните лъчи
и прави нещо много смело,
което на ветрило ми личи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация