В пурпурния залез открих душата си,
отиваше си тя, умираше...
в агонията на слънчеви лъчи...
Разпръсквайки моите мечти сред мократа земя...
Показвайки всичко с нечовешка красота...
В пурпурния залез открих сърцето си,
онемяло от болка...
В миражите на моята суета,
като птицата - скитницата...
... с писък политaше към небето...
В пурпурния залез намерих себе си,
по-красива, по-щастлива... ...