В Пустинята...
Пустинята във своето величие
общува през нощи́те с Вечността,
а Времето заварено е ничие
и нашето се връща в утринта...
Мечтаех за живот във океаните,
но вятърът посоката смени́
и вместо ром да пия с капитаните –
пустинният живот ме приюти́...
А той е синоним на оцеляване,
живее се по древния закон –
раздвижва се едва на свечеряване, ...