напълно изсветлявам
даже времето
обича ме
целунало деня
излъгано за кратко
че е спомен
в разплакана
дежурна самота
======
аз знам че мога
неизбежно
по пътя си да съм тъга
любов понякога
и да съм чудо
в измислени секунди
свобода
----------
и път погрешен
вече няма смисъл
нощта отдавна е заспала
сънува устни
и не знае
как иска да усети
че е зряла
© Геновева Христова Все права защищены
Много харесвам началото. За колко кратък миг времето може да бъде излъгано, че е спомен...