25 мая 2013 г., 11:32  

В развитие 

  Поэзия » Другая
779 0 6
Синчето мое малко, сладко, златно,
как кротичко във люлчицата спи,
ще се гордее мама с тебе вероятно,
а ти ще я тешиш в дълбоки старини...
.......................
Не ритай, всичките обувки скъса,
вземи, едничка книжка прочети,
че тоз компютър паметта ти къса
направи. Домашните си напиши!...
.......................
Днес пак директорката ме повика,
попара гъста надробил си от белù, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Все права защищены

Предложения
: ??:??