valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
19 дек. 2008 г., 08:23

В ритъма на Висоцки 

  Поэзия
580 0 6
Мен светофар попътен ме ужили:
"До тук! Червено! Нямате късмет..."
Да продължа? Не ми остават сили
макар че съм със карта, не с билет.

Защо червено пътя ми препречи?
Аз пия водка, тоест концентрат
и на to be ли вече съм обречен,
на травиален Шекспиров цитат?

Педалът ляв натиснал съм до дупка,
десния форсирам с нервен тик...
Забраната-решетка да разчупя?
Мълча, а в мен изригва мощен вик:

"Махни крака си ляв, препускай смело.
Пътят твой не се пресича с друг.
Стъпи газта на Божието дело,
греховно ще е да останеш тук."

Очите ми попиха хоризонта.
Червеното потъна във мъгла.
Мечтата като вятъра подгоних,
но не достигнах... блъснах се в жена.

И ето, че животът ми в червено
до свършека си цял се оцвети.
От нервност се разби една дилема
и от to be, тя стана not to be...

Съдбата е кола съвсем разбита,
не спазила сигнал на светофар.
Защо да се ядосвам до сърдитост,
щом сам съм хвърлил губещия зар?

Спазвайте до дупка правилата,
че всяка грешка дяволски боли.
Далтонистите не са в играта,
те "Стоп" не различават от "Тръгни".

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??