Аз тъкмо се научих на доверие,
ти ме предаде. Три пъти. И то от страх...
Затъна във прилежно лицемерие.
Простих ти два пъти, но трети не успях.
Играеш ролята си зле, но упорито,
а публиката е непретенциозна,
аплодира те, дори на БИС те вика,
усещаш фалша ѝ дори в гримьорната.
От страх гримът не триеш от лицето си,
без него няма сам да се познаеш.
И не поглеждаш даже във сърцето си,
защото знаеш – там съм, то ме пази. ...