/да се чете с усмивка/
И рече Бог:
"Туй нека е мъжа",
след туй създаде и жената.
И под ябълковото единствено дърво
в уют си заживяха двамата.
Но Ева беше вечно недоволна
от "работата" мъжка на Адам.
И все мърмореше, но беше непреклонна,
не щеше да се примири със... Леле, срам!
Тогава тя завивките повдигна и каза:
"Боже, избави ме ти от самотата ...