nezemna (Неземна)
355 1168
7 мая 2016 г., 21:32

В самотата, самотни 

  Поэзия » Философская
376 0 3

В самотата, самотни,
в добротата, добри,
в лошотията, лоши,
във тъгата, сами.

Ето, спуска се мракът
и ни кани на чай,
светлината пък чака
да я срещнем през май.

И въртиме се слепи
в омагьосан вертеп,
ту сме силни, ту клети,
ту сме ценни, ту смет.

Тъй тече си животът
ден след ден, час след час,
и се будим внезапно,
полудели...  без глас.

Пред дилема стаени,
си избираме как
да живеем свободни
или тънещи в мрак.

И сърцето заплаква,
а душата кърви,
със сълзите изплакваме
свойте странни съдби.

Потопени до дъно
в непрогледния мрак,
ще започнем да светим
и да даваме знак.

Че сме вече красиви
и невинни деца,
а от дните ни сиви
ще остане стена.

На стената ще пишем,
че сме тук и сега
и ще литнем да вземем

свобода,  светлина.

Ето, светъл си вече,
мрака няма го в теб,
ти си топло човече,
а не купчина лед.
 

© Неземна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??