В стаята сами сме, а навън е вече ден,

как неусетно времето минава,питам се аз?!

Навън е вече ден, работа ни чака, а аз тихо сгушена

в теб стоя и питам се: "кога ли ще се събудиш сега?

И изведнъж отваряш очи, каква изненада и бавно потъвам в синия

океан на твоите две влюбени очи.

Животът е навън, работа ни чака, а аз потъвам ли,

потъвам в синия мрак.

Бавно, едвам, ставаме от топлото легло и марш навън,

защото нов ден ни чака.