След теб остана пустата врата,
заключила сърцето ми в резето -
попило топлината на ръката ти,
душата ми затиснала във шепа.
Треперех нямо - жълтата ми рокля
със съскане се впиваше във кожата -
коприната изгаряше - без вопъл
и без пламък се топях във восъка ú...
и стекох се до бяло
нажежена
на дъното на себе си се скрих
когато тръгна си в очите ми ...