Във тъжен блясък шепнат капчици,

полепнала роса по борови иглички.

Въпроси дращят във виждащи очи,

отговарят две прибързани сълзички.

Безценен звук заражда се в скръбта,

във тъжни залези душата бързо зрее.

Подрязаната вейка умножава си плода,

солта разбира няма право да обезсолее.

Изчистен звук се ражда чрез скръбта,

сърцето неусетно ревизира всяка стая.

Открития изникват в дъното на тишина

в болка и тъга искрящо бисерче се вае.