В страната на разбитите сърца
за любовта не смее никой да говори,
със нея плашат малките деца
и чукат на дърво да не повтори.
Наричат я с различни имена:
„онази лудата с копривената риза”,
закачат амулети пред дома
и кръстят се по грешка да не влиза.
Заключени с окови на страха
мечтите търкат нарове душевни,
невярващи, че стават чудеса,
отчаяни, безпаметни и гневни. ...