13 янв. 2019 г., 16:21

В сянката на тишината 

  Поэзия
437 3 7

Няма да се смея, няма да плача,

кротко и тихо ще си мълча,

свита приседнала на ъгъла в здрача,

само ще слушам и ще попивам гласа.

 

Ти говори, изливай във строфи

болка и радост, смях и тъга,

разкажи ми за вятъра,

как гали те нежно с мойта ръка,

 

И за жежкото слънце, как изгаря

сладка болка върху закопняла душа,

и как изведнъж всичката болка разтваря

и чезне в приласкана ефирна нега;

 

разкажи и за нощите

сгушена в тебе бездиханно как спя

а когато очите отвориш -

изпарявам се в миг в съновна мъгла...

© П Антонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??