20 мая 2007 г., 01:01

В съда на самотата 

  Поэзия
612 0 3
 Там, пред съдбата,
 в съда на самотата,
 изправен от тишината,
 стоя и чакам присъдата
 с усмивка на устата.
 
 Защото тя бе и животът и смъртта
 и питах се сам кое е по-хубаво:
 да живея окован в тъга,
 или да съм свободен след смъртта ?
 
 И тогава произнесе се съдбата:
 Виновен си и в двата свята,
 затова наказан си да теглиш,
 да гледаш любовта толкова позната,
 но никога да не я усетиш.
 
 Присъдата спокойно приех,
 но нямам вече утеха,
 дори и самотата и тъгата
 избягаха от мен и в двата свята.

 14.05.2007    15:50

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??