22 июн. 2010 г., 13:06

В сълзите си се приютявам... 

  Поэзия
780 0 11

В сълзите си се приютявам...

 

Очите ми искат да плачат... сълзи!

Кому ли са нужни душевни отвàри?

Горещата влага нагоре пълзи,

горчи, задушава и пàри.

 

Стискам очите, не ми трябват следи!

Какво от това, че съм лесно ранима!

Имах право да плача... преди,

днес съм “горда и несъкрушима”.

 

Неизказани чувства на ранено сърце,

напират през миглите в здрача,

търкулват се, чисти, по мойто лице...

По дяволите... аз вече плача!

 

Бликнали сълзи - капки морфин,

отнемат болката и облекчават,

по начин особен, топъл и фин,

в мокрия си свят ме приютяват.

© Арина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??