В съня ми!
През зелена морава
препускам в съня си;
през руйни реки
без страх минавам;
теб търся,
незнайно къде си,
изгубен съм,
издран от несгодите.
С пресъхнали устни
шептя аз твоето име.
Препускам в съня си
към тебе,
а буден все бягам.
Да те задържа
край себе си
не смея.
С таз любов
не се гордея,
макар за разум
да копнея.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Все права защищены
Прекрасен стих!