1 февр. 2008 г., 09:20

В съня ми се впускаш 

  Поэзия » Любовная
784 0 21
Силна е болката в гръдта ми,
скрита дълбоко сред онази тъга,
която болезнени рани отваря.
До днес бях богата на чувства...

от теб ли сега тъй кървя?



Мога свободно да се сливам с лъчи -
като коприна ефирна на Любовна Поема
и да се радвам без сенки от тежки сълзи,
но искам със тебе на път да поема...

дали е възможно това?



Отново идейно се впускаш в съня ми -
покоят там сигурен да нарушиш.
Сърцето ми не една болка понесло,
та теб да оставя ли, да го сразиш...

мога ли мъката да понеса?



Опитваш полека, тъй нежно - с памуче,
ограбваш душата, на пръсти, едва.
И как ли да бъда уверена вече,
че няма брутално да я стъпчеш сега...

Но ще намеря сили в мен...
да продължа!

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??