Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
6 мар. 2014 г., 16:06

В съня си диша 

  Поэзия
899 0 13

 

Тъй, сякаш капят борови иглички

и падат върху борова земя,

в съня си диша моето момиче,

а аз долавям този дъх едва.

 

Безкрайно деликатно кислородът

намира път към сънната ù гръд.

Каквато я познавам във живота,

такава си е тя и във съня –

 

природен полъх, сянка от въздишка

и четвърт децибел от тишина,

която резонира със всемира,

невидимо общува със света.

 

Сънува сладко моята любима.

А аз си мисля, че на сутринта,

когато ме целуне, ще отпия

от устните ù боров аромат.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??