Тъй, сякаш капят борови иглички
и падат върху борова земя,
в съня си диша моето момиче,
а аз долавям този дъх едва.
Безкрайно деликатно кислородът
намира път към сънната ù гръд.
Каквато я познавам във живота,
такава си е тя и във съня –
природен полъх, сянка от въздишка
и четвърт децибел от тишина,
която резонира със всемира,
невидимо общува със света. ...