В сърцето на една стара грешница

Във сърцето ми гнездо са свили спомени

за любови, музика, лета

през годините като листа отронени

върху пътя, водещ към смъртта.

И всяка бръчица е тайно издълбана

летопис на прежни часове,

на прага спрели със примамлива покана -

пиршество от нови грехове.

Прегръдки нечии сънуват още, зная,

миналото ми с горчив копнеж,

витае в нечия самотна, тиха стая,

призрак с моя лик, измамно свеж.

Ни за миг не сещам глухо съжаление,

че подобно скитница живях,

за душата си не моля днес спасение -

аз отдавна друг край си избрах.

На разкаяние не се надига вопъл,

по повеля собствена вървях,

за да се приютявам жадна в храма топъл

на съблазън, свобода и смях.

Печална, старостта от него ме прокуди,

прекърши танца на порока,

от сън недосънуван сякаш ме събуди,

страстта продаде като стока.

Ала кой ще ми отнеме изживяното?

Аз още в него съществувам.

И във всеки тон, изтръгнат от пианото,

предишен чувствен зов дочувам.

Всички сенки, отразени в огледалото,

добиват образи тъй зрими,

спират времето и връщат ме в началото

на нощи с трепетни любими.

Във сърцето ми гнездо са свили спомени

за любови, музика, лета

през годините като листа отронени

върху пътя, водещ към смъртта...