Такъв те срещнах - плах, свенлив, затворен,
на разума във рамката заключен.
Бял лист без стих, едно дърво без корен,
поток, в църцорещ наобратно ручей.
От лудост сатанинска обладана,
със алчен взор реших да те изпия.
Отчаяно си търсеше пощада
като свинче, попаднало в джамия.
Родена победителка съм, знаеш.
Целта ми много средства оправдава.
Game over. С мен на вързано играеш.
Залогът - аз и ти. Цепù! Раздавам.
Достатъчно. Валат си. На колèне!
В завеси кадифени ще те кръстя,
че всички рамки чупя без проблеми
в сърцето на пулсиращия пръстен.
© Гергана Иванова Все права защищены
...*
чувствам се като свинче,
попаднало в джамия.