Понякога изглеждам тъй далечна
и само във сърцето ти разравям пепелта,
останала от някогашна клетва,
че ти си мой, а аз пък - твоята жена.

Понякога боля - нали съм рана,
заключена в душата ти се скитам,
не те напускам, нито пък оставам,
макар и само спомен да съм, пак те имам.

Всичко твое още притежавам,
очите ти копнеят да ме видят,
препускаш нощем в сънища и мисли
и търсиш път, на който да се видим.

Понякога изглеждам тъй далечна,
отдавна си отидох, а ме искаш,
не мога да се върна, но почувствай -
отляво във сърцето ти ще бъда вечна.