В такава нощ
блуждаят музи.
Събличат мигом
всеки свян.
Горят по тялото,
изгарят прозата
на дневния си грях
неизживян.
По устните ни
вятър броди,
очите ни
от щастие искрят.
Безсънни, луди,
небето ще пребродим -
два диви коня
в звезден впряг.
Ще се завърнем късно,
на разсъмване...
На масата ще спи, от жаждата родена,
поредната мечта на листа бял.
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены