14 дек. 2006 г., 15:03
В талазите на отчуждение
душата морна почва да тъгува
и често пъти в заблуждение
на егоизма си човек слугува
и бяга той от тишината глуха,
в която дебнат го стенания,
а сетивата болката дочуха,
готови за случайните признания.
За миг човечност и за доброта,
които снемат твоята безличност,
не виждаш как погубваш друга красота,
а търсиш нещо като романтичност ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация