В тази болна автогара
зимата свири в ушите ми.
Не мога да отговоря
на обажданията ти, но ти
продължавай...
Студено е по средата на месеца.
Няма сметки за уреждане.
А навън, по билбордовете
се разхождат голи реклами.
Шофьорите не ги усещат и ги мачкат.
Това е града:
бездомен.
Други като него няма.
Никой не му е виновен.
В него оставих сърцето си.
А сега е свършило работното му време
и не мога да си го взема.
Затова го наричам
"Голямата измама".
Забавно
е, да се губя в него и да ме няма.
Отсъствието се забелязва все някога...
08.06.2006
© Десислав Илиев Все права защищены