В тихата и спокойна вечер

Аз си лягам на леглото.

Опипвам, за да те намеря – протягам ръка,

но и тази нощ си в прегръдките на друга.

Защо със думи нежни ме омая?

Защо повярвах на лъжите твои?

Остави някъде снимка една,

а и тя дори ми се надсмива.

Питам се, това ли зашлужавам АЗ?

Това ли е наградата за моята любов?

Не искам да те деля със друга.

Искам те само за себе си.

А дали не съм егост в очите на другите?