В тихата лудост на тази безкрайна и нежна нощ
(Трябваше да се досетя...)
Трябваше да се досетя, още щом я видях,
чертите й, устните й сякаш го нашепваха.
Пожелах си разходка, после я изпратих до тях.
Очите ми върху нея играеха, а неините не трепваха.
Тя махна с ръка и ме повлече нагоре (към небето?)
Затвори очи и се целунахме пред нейната врата.
Тя тихо прошепна ми: "Знам, че ти си момчето...
ела и ме отведи в лудостта и мрака на нощта.
Трябваше да се досетя, още щом влязохме вътре.
С нежен поклон, тя даде ми тихия си знак. ...