22 окт. 2016 г., 14:19  

В тихи нощи 

  Поэзия » Любовная
1233 3 12

В тихи нощи

 

Празнината може да прегръща!
Но болезнена е тази сладост,
която спомени далечни връща –
спомени изпълнени със радост.
Докато привидно ме милуват,
напомняйки миналите дни,
в миг изчезват без да се сбогуват,
оставят ме в парчета от мечти.

 

Чувствам допир, изгарящ и нежен,
на внимателно сплотени ръце.
Протягам ръката – опит безнадежден –
свива се самотна, като моето сърце.

 

Слушам как прекрасно и епично
усмивката твоя тихо ме зове.
Но и тя тъжна затихва баладично
с мелодия на есенните дъждове.

 

Нощта избледнява с първите лъчи,
спомените загасват в светлина.
В разгара на зората, душата мълчи.
За да сънува, душата търси тишина!

© Радица Божилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, но моментите, които спират дъха ни, често ни оставят и без текст. Аз поне пиша, след като поотмине първата вълна от емоции и осмисля какво се е случило. Но това не се отнася до всички емоции, разбира се.
  • Ооооооо, могат - тогава се създава шедьовър, класика... която се цитира с векове!
  • Съгласна съм, някои чувства (често най-дълбоките) не могат да станат стих...Благодаря!
  • много добре, ХАРЕСВАМ!
    все пак дръж чувствата, опита да вкараш всичко във форма ги проваля
    ...
    ПП Писал съм по същата тема
  • Благодаря много! Да, когато се описват собствението чувства, човек влага повече емоции.
  • Харесва ми! Най-добре се разкриват чувствата, когато човек описва собствените си. Продължавай да твориш! Поздравления!
  • Благодаря!
  • Много хубав стих! Поздравления!
  • Мерси много!
  • Браво!!!!!!!!!!!!!!!! Това твое стихотворение ми говори в различни измерения... Идея нямаш!
  • Благодаря!
  • Хубав стих! Поздрав!
Предложения
: ??:??