на Валери
Градът къдриците си разпиля по тротоара,
а слънцето между спиралките откри пролука.
Здравей, Поете! Имам време за една цигара...
Не е случайно. Знаех, че ще те намеря тука –
в чекръка на градинката, до старото школо,
на точно две търкулнати въздишки от морето.
Дойдох. Ама убий ме, ако знам сама защо!
Говоря ти, ала мълчат ми думите, Поете.
Мълчат като пръстта над пресен гроб,
мълчат като крилото на ранена птица.
Мълчат, мълчат, тъй както може само Бог. ...