В този свят, равнодушен и празен,
прикрити зад маските, нейде вървим.
Въпросът е отговор – тъй сме наказани…
вечно забързани… а на място стоим.
В този свят, безразлично-безмълвен,
силуети безименни в мрачна тълпа,
бегъл поглед, през рамо подхвърлен -
индиферентен насреща… и пак самота...
В този свят, тъй красив и обречен,
със безпаметно минало, само СЕГА.
Утре ще бъдем пак, и ще сме вечни -
един сред охолство, а друг - в бедността. ...