1 дек. 2013 г., 22:55  

В тъмното 

  Поэзия » Философская
515 0 5

В ТЪМНОТО

 

Лежа сама във тъмната си стая

И нещо глупаво на телефона си играя

Някви тетрис блокчета си местя

После проверявам Фейсбук-а за известия

 

Купища покани за игри

Харесвания на статуси и снимки – три.

Но това въобще не ме интересува –

Кой с кого ходи, кой - кого псува

 

Съобщенията гледам често

А не светвам лампата да уча вместо

Гледам Я, че е на линия

Защо не пише… толкова е лесно…

 

Отварям за пореден път албума

Снимки наши пак разглеждам

Изплуват сълзи и усмивки дружно

Със една дума –

Носталгия и болка по спомени подреждам

 

Дисплея мокри бузи осветява

Сърце самотно миналото си опява

Чувам чувствата си всяка вечер

Тъжна, гневна ли, самотна ли съм?

И аз не зная вече…

 

Каза ми че ме обичаш…

В следващия миг отричаш

Каза ми да те почакам

И чакам в сняг – със зъби тракам…

 

Защо не пишеш? Какво се случи?

Защо си мислиш, че не се получи?

Защо го мислиш пак и пак?

Със чувства смачкай този страх!

 

Но писа ето – и ме изненада!

От дупка тъкмо аз се вадя.

И чудя се дали си струва?

Надежда даваш или се преструваш…

 

Защо ми пишеш? За играта?

Или си избрала да си смела?

Сложно нещо е това жената!

Иска ли или не иска – все решение не е взела!

 

Но тогава си помислих

Щом главата си изчистих

Щастието ми не е у тебе… то е в мене!

Отвътре трябва да извикам – Ден е!

 

Животът кратък е и стига

Не съм вързана за теб с верига!

Не отговорих ти нарочно

Метнах телефона на леглото мъчно

 

След секунди той изгасна –

Надеждата към теб задраснах

И видях, че през пердето

Виждам слънцето, небето…

 

Тъмното го победих

В тъмно светлината оцених

Но не изкуствената в телефона –

Попих лъчите на балкона

 

Животът кратък е и стига!

Не ще ме никой спъва, вдига!

От мен зависи как ще пея

Аз решавам кога се смея!

 

Защо живота просто не живея?

А не да питам как, защо да го живея!

© Y. Panda Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ами не знам. И аз се чудех дали да го махна това "как". Но и така ми харесва Мерси за коментарите
  • Щастието ми не е у тебе… то е в мене!
    Отвътре трябва да извикам – Ден е!

    Не го забравяй!
  • Защо живота просто не живея?
    А не да питам как, защо да го живея!

    Дали няма да е по-добре без това "как"? Иначе доста сполучливо
  • Актуално и пълно с истини! Поздравления!
  • Сложно нещо е това жената!
    Иска ли или не иска – все решение не е взела!

    Хаха! Харесва ми оптимистичния край
Предложения
: ??:??