В тъмното
Приседнал тихичко в ъгъла, замислен,
незнайно откъде и как попаднал тук -
нима светът в нас не е измислен,
понесли от живота поредния юмрук.
Черни мисли душите ни тормозят,
телата къпем с ледени сълзи.
На ангели-хранители се молим да ни пазят,
кой както може - напред да пропълзи.
В тъмното се лутаме объркани,
тревожно дирим снопче светлина.
Отново търсим - пътеките клиширани, ...