Боли ме!Болката не стихва!
Уморена пак се връщам у дома.
Нощта е тъмносиня и разгръща
копринен плащ над своите деца.
Така е тихо!Вън луната свети,
огряла нежно сребърна тъма.
Любовно гали вятърът листата,
а аз стоя в стаята сама.
Къде си ти?Дали ще те открия?
Душата плаче с морския прибой.
Но ще продължавам да те търся,
докато намеря тебе-който в мраз и зной ...