В търсене на кралството

В поквара и хаос, войни и заблуди

затъва човешкият род векове,

малцина са тези, които се будят

да питат и търсят какво ги зове.

Дългът неизпълнен си чака героя  ̶

юначния рицар  ̶   вестител на мир,

човека решил да се хвърли във боя

и в бъдеще сам да си бъде пастир.

* * *

Сред тъмните сенки, в мъгливия здрач,

летеше безстрашно митичен Пегас.

В борба с ветровете, понесъл Ездач,

те търсеха пътя към кралството „АЗ”.

Пророкът бе казал: „Пътеките две са,

а изборът трябва да дойде от вас,

така че дотук ще е мойта намеса.

Вървете... и слушайте вътрешен глас!”

Достигнаха лесно до двата сокака,

но никой не чуваше никакъв глас,

а нямаше време сега да се чака,

та рече виделият много Пегас:

„Едната е с тръни, а другата чиста,

пък знаем, че трудно се стига дотам

и трябва да срещнем пазачите триста  ̶

съвет за трънливата смятам да дам.”

Ездачът изслуша крилатия кон

и мъдрата мисъл за своя прие,

защото отново тя бе в унисон...

... Към острите драки тандемът пое.

Бодли като саби отваряха рани,

от време на време се чуваше вик  ̶

умора, съмнения, кожи раздрани,

но те не отстъпваха, нито за миг.

Задъхани стигнаха китна поляна,

починаха, пиха по глътка вода,

приготви Ездачът двуостра стомана

и скоро забродиха в гъста гора.

От нищото сякаш двуметров изскочи,

подобно скала се издигна пред тях,

към двамата с поглед убийствен посочи:

„Дотук, господа! Аз съм Първият Страх!

Оръжие даже не смейте надига!

Светия безжално дори бих убил!

По тази пътека далече се стига,

но тук и сега да ви спра съм решил!”

„Щом сме пред теб, значи връщане няма!”  ̶

викна Пегасът и хвръкна напред.

Биха се час и след кървава драма

колосът беше студен, като лед.

Отдих минутен и пак към целта си

те полетяха сред облак от прах.

Колко ездачи със свойте пегаси

биха преминали Първия Страх?!

Вторият Страх беше също огромен,

с пика и щит бе достоен отпор,

ала и той се превърна във спомен,

щом на гърдите му зейна отвор.

Трети... Девети... Шейсет и четвърти...

Измина година, а нямаше край,

но никой от тези не беше безсмъртен,

така че се търсеше само колай.

И все пò за кратко (от опита в боя)

надвиваха всеки изпречил се Страх,

а малко преди да настъпи покоя

хвърчаха глави след едничък замах.

Поредният падна и те продължиха,

но скоро не срещнаха други пазач,

след седем години те май победиха  ̶

митичен Пегас и безстрашен Ездач!

Но онзи оракул тогаз бе добавил:

„Търсете във замъка снажен Човек!

За своята мисия той е забравил,

а вашият разказ е нужният лек.”

На връх в планината двореца съзряха  ̶

на остра скала с непристъпен наклон,

но двамата смели герои летяха  ̶

за лесно изкачване няма резон.

За тяхна почуда, пристигайки горе,

видяха изцяло отворен портал.

Ездачът прошепна: „Или за декор е,

или страх Страхът е вече набрал?!"

Мълчание гробно. Прибраха се всички.

Остана единствено някакъв мъж  ̶

висок, синеок, със сребриста брадичка,

когото Пророкът описа надлъж.

„Какво, господа, ви доведе дотук?”  ̶

попита мъжът и посочи Ездача.

„Дошли сме за теб, господарю неук  ̶

изпратени бяхме с просветна задача.”

Разказа Пегасът история кратка

за хаос, заблуди, войни и поквара,

за всяка получена дяволска пратка,

за всичките роби под бича на звяра,

за мъдрото слово на древните книги,

че никой за никого вече нехае

и той е Героят, призван да спаси ги,

а тяхната битка  ̶   за него била е.

Човекът разбираше странните гости

и вече желаеше всичко да зърне,

съмнения имаше (може би доста),

но споменът беше решил да се върне.

След всяко изложено в разказа слово

узнаваше кой е, градеше насока

и тъй той, намерил си пътя отново,

бе скоро очи във очи със Пророка:

„Мнозина са дирили кралството твое,

малцина са минали Първия Страх,

човекът, достигнал до теб, е достоен,

та даже и аз коленичам пред тях.

С крилатия кон и Ездача безстрашен

сте вече троица, но знайте от мен:

Не сте ли единни по пътя си прашен,

не ще победите  ̶  ще паднете в плен!”

Пегасът погледна Ездача и рече:

„Със радост приемаме него сред нас!”

Мъжът се усмихна и кратко отсече:

„Готов съм да стана от цялото част!”

И бяха до края си тримата ЦЯЛО,

победи удържаха в битките с Мрака,

посочиха път с осветено начало

и грабна в ръцете си всеки кривака.