Светкавичен лъч проряза небето,
буря препълни всички реки,
от вълни се задави морето,
земята обля се цяла в сълзи...
Пронизващ студ попари цветята,
изстинаха бързо горещите дни,
от виелици сякаш се скърши гората,
не остана ни помен от далечно "преди"...
И така в тъмната нощ изчезна Луната,
покрита от облаци и мътна мъгла,
тъгувайки скръбно да изгрее горката,
потъна безследно в мрачна тъма...
Без нея нещо беше различно,
някак страшно, ужасно дори...
в нощ без луна няма нищо лирично,
само нищета, от която боли...
Търсеха я непрестанно звездите,
чрез техния дъжд от малки искри,
прониквайки дори през мъглите,
с надежди за всички наши мечти...
В такава нощ се сбъдват копнежи,
хората вярват в "невъзможни" неща
и така с дъжд от ярки надежди,
показа се пълна Луна!
- Гергана Оскар
© Гергана Чолакова Все права защищены