30 нояб. 2018 г., 10:01
В копнежен сън по други времена,
повярвали на дните си в безброя,
все чакаме перфектната вълнá,
не виждаме, не чуваме прибоя,
а той гърми все по-сърдит и прям,
подсказва ни, че зимата е близо,
че свърши летният ни ден голям,
че пълна е житейската ни низа
и в злато грее всеки неин лист,
макар и с привкус на катран и восък,
че делникът напред е все по-чист,
светът ни – все по-равен и по-плосък. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация