12 нояб. 2015 г., 21:12
Беше сякаш вчера,
когато бяхме заедно
и гледахме звездите.
В тъмнината на вечерта
виждах нежните и пъстроцветни очи.
Бяха като фарове
в безкрайния океан.
Всеки ден привиквах с нейната красота.
И така, докато тя не се изпари,
като вода от моя път.
Сега съм сам, потънал в мисли.
Моят кораб вече е готов, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация