perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
14 янв. 2008 г., 12:06

В ъглите 

  Поэзия » Философская
576 0 14

Разпилях много слънчеви дни,

отлетя пропиляното време,

от обиди животът прогни,

но смъртта не дойде да ме вземе.

И видях накипели сълзи

в очи натъжени на хора,

пак омразата лепне, пълзи

в диво разбунени спорове.

Бавно кретат разкрачени дните

и вървят към пореден театър,

из бездънни простори се скитат,

но пропадат в разбудени кратери.

Диво лази, пълзи накипялата лава,

пак изхвърля надежди по пътя,

задушена, копнежната слава

в тъмни дупки надеждите къта.

И трепти светлина във тунела,

но объркан се лутам в мъглите,

преоткрих на живота модела,

но дивея и плача в ъглите.

 

© Димитър Станчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??