vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
15 февр. 2016 г., 19:00

В ъглите на краткото детство 

  Поэзия
944 1 39

 

Тече Живота бързо и последно -
наведен върху миналото чезне.
Разложената памет го оставя
в ъглите на краткото му детство...
И в спомен неусетно го затваря
от Бъдеще - като желязна клетка!

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за тези слова, Вяра!
    Честито Рождество! Нека Ви носи здраве, мечтани сбъдвания и вдъхновение!

    Младен Мисана
  • Има стихове, които се запомнят. Вашите са едни от тях. И макар че не винаги коментирам, отделям заслужено време да им се наслаждавам. Благодаря.
  • Благодаря за хубавите споделени мисли, Калиа! Детството е светъл оазис в пустинята на живота. С напредването на възрастта все повече се завръщаме към него.
  • Прочети "Скитникът между звездите" на Джек Лондон, Валерко и тогава ще си спестя един тривиален отговор.
  • Велики учителю, Валерко! Щом си толкова начетен ми обясни защо се пише: "Дякона каза...", а не "Дяконът каза" /упътване - говорим за Васил Левски/. По същата логика съм написал: "Тече Живота бърза и последно...".
  • Благодаря ти за оценяването на текста ми, Мартина и за тези хубави думи! Трогна ме дълбоко. Желая ти трайно вдъхновение!
  • Благодаря за високата оценка и мъдрите думи, Катя! Нямам съмнение, че можем да променяме бъдещето. Но ако не повече, отколкото то нас, това няма да промени съществено нещата. Въпросът опира не толкова до промяна, колкото до надделяване. Лека вечер и нови поетични изяви!
  • Твоите философски стихове наистина са уникални! Поздравления!
  • "от Бъдеще - като желязна клетка!"
    Можем да променим бъдещето, можем...
    Чертае времето вярната посока,
    за свят изпълнен с доброта...
    Хареса ми стиха ти, Младене!Поздравления!
  • Валерко, благодаря, че намина и размаха едното си крилце. Извинявам се, че миризмата на разложена памет е навредила вероятно на доброто ти храносмилане. Вината е моя - трябваше да осигуря и противогаз. Що се касае до пълния член, отлично разбирам, че в случая изпитваш острата му липса. Но Живота е употребен като име. Ти когато казваш Иван, членуваш ли го така - Иванът? Ако го правиш, то ти казвам - машшалах, аферим, ашколсун, "браво", etc. Допада ми това, че напоследък все откриваш правописни грешки на някого. На Лейди Фокс например. Мерси, ще се поуча на правопис от теб. Белким се образовам. П.П. "Гастролиращ шут" е събирателен образ, Валерко! Защо го отнесе към себе си? Припомняш ми поговорката: "Гузен негонен бяга". Кралете имат нужда от шутове - не мислиш ли?
  • Лейди, Исмаиле, Руми - благодаря ви за вниманието да оцените текста ми! Трогнат съм. Лейди, специална благодарност, че при наличието на такъв технически проблем отдели от времето си за мен. Слушал съм песента на Диана експрес. Мерси, че ми напомни за нея.
  • Благодаря ви, че коментирахте позитивно и разяснително, и оценихте текста ми, Цвети, Анастасия и Цеца! Трогнат съм и ви желая много хубав ден. Благодаря и на теб, Путин, че оцени скромния ми текст! Желая ти съзидателно вдъхновение!
  • Съгласна съм с cveti68!!!
    Трябва сега да живеем, а не да се крием зад минало и настояще!
    А иначе стихът ти е кратък, но съдържателен, Мисана! Така както е и живота ни!
    Нужна.о е да умеем сега да живеем, без значение възраст, пол, раса и т. н., защото миналото няма да се върне, а ... бъдеще неясно ни предстои ... надявам се!
  • Нямаме минало, нямаме бъдеще, имаме сега! Не трябва да се взираме в миналото и бъдещето, защото не знаем дали съществуват и така сами се затваряме в желязната клетка на спомените и мечтите и забравяме да бъдем живеещи, тук и сега! Както винаги си перфектен
  • Много ме зарадва с хубавото си мнение за начина, по който пиша, Диди! Мерси и за високата оценка. Всеки автор би бил щастлив да чуе подобни слова за себе си. Аз не правя изключение. Трогнат съм и ти желая сбъдване на всички съкровени твои желания - в творчеството и извън него!
  • Благодаря ти за този позитивен отзив, Сеси, а също и за високата оценка! пожелавам ти да напишеш нови вдъхновени произведения!
  • Благодаря ти, че прочете, хареса и оцени текста ми, Милена! Трогнат съм и ти желая лека вечер и слънчево-усмихнат утрешен ден!
  • Мисана,защо каквото и да е твое стихотворение да прочета-все е прекрасно.Толкова е мъжка и балансирана твоята поезия.Ти умееш да владееш всички емоционални октави,а това не всекиму се отдава.Разбира се,че и тая твоя творба ме заплени с мъдростта си и мъжката си горест.Поздрави!
  • Кратко, но изключително съдържателно!
  • Благодаря ти за тези четири изящни поетични реда, Доче! Това е твой патент! Мерси за оценката и за коментара ти! Да е вдъхновена докрай цялата седмица за теб!
  • Благодаря ти, че оцени текста ми, Исмаиле! Хубава седмица от мен!
  • Благодаря, че ме споходи, Марина! Трогнат съм, че усети тъгата.
  • Благодаря ти за хубавото пожелание, Еси! След него счинам, че бъдещето ми е изцяло в ръцете на една кокетка, на една брюнетка и на една блондинка. Оставам ням зрител, докато разбера коя от тях ще надделее. Трогнат съм, че оцени и коментира текста ми - едно голямо мерси от мен!
  • Носталгия по минало несвършено,
    по детската наивна светла вяра.
    Не съществува път, уви за връщане
    а бъдещето просто ни изгаря...

    Усетих горчивото...
  • Мммм..., тъга...!!!
  • Дано все пак да успееш да превърнеш желязната клетка в желана кокетка, или брюнетка, може и блондинка ... Майтапът на страна. Отново силен стих. Поздрави!
  • Колко хубаво го формулира, Елица! Благодаря ти, а също и за високата оценка. Един мой приятел все ме контрираше за моето черногледство с думите: "Радвай се на настоящето, защото то винаги е по-хубаво от бъдещето". По ирония на съдбата той не е вече между живите, а аз по чудо оцелявам. Много хубава и творческа седмица ти желая! И успехи в поезията, където ти се възхищавам!
  • Философски размисли за миналото и бъдещето в човешкия живот...
    Молже би само в пълноценното изживяване на настоящия реален миг е
    смисълът.
  • Благодаря за споделеното от Вас, г-н Порчев! За съжаление има два вида решетки. Едни, от които можем да се освободим чрез собствена инициатива и такива, от които дори и Бог не е в състояние да ни освободи. Иначе, защо съществуват трите мойри, подвластни на Ананке?
  • Почти всички ние по-голяма част от живота си прекарваме зад собствените си решетки, от които е желателно да се освободим.
  • Какво ли ни предстои? Отговорът на твоя въпрос /ако питаш генерално за човешкия род/, Гавраиле, може да бъде даден единствено от Бог и от извънземните, по-специално от онези от тях, чийто експеримент сме ние. Благодаря ти за оценяването и находчивия коментар! И на теб чудесен утрешен ден желая, а след твоята информация се замислям дали да не изляза утре по къси ръкави.
  • Много е точен изводът ти, Анелия! Да командваме парада, докато още имаме козове в ръцете си. Такъв е наистина генералният извод от един прецизен прочит като твоя. Благодаря ти за оценяването и за този точен коментар и споделям, че много ме радва присъствието ти. Да имаш хубава и вдъхновена седмица! Очаквам с нетърпение следващи твои текстове.
  • Младен,Животът като спомен в желязна клетка е някъде в миналото защото Бъдещето е в едно друго измерение.Вечният въпрос,какво ли ни предстои?
    Пожелавам ти приятно прекарване на невероятно топлия утрешен ден.
  • Поредните мъдри думи. Живота се изнизва между пръстите ни, докато ние сме втренчени в спомените, докато живеем със спомените, докато ги превръщаме в клетка. Нека сътворим нови спомени.
    Така го почувствах. Благодаря ти за прекрасната поезия. Винаги ми е приятно да ти идвам на гости.
  • Благодаря ти, че прочете и оцени, Символ, а така също и за този интересен коментар. "Да усъвършенстваме живота" - чудесна препоръка. И да го усъвършенстваме така, че да остане на два крака - едно важно условие, което никога не бива да пропускаме. Желая ти несекващо поетично вдъхновение!
  • Благодаря ти за оценяването и за тази коментарна гледна точка, Лимеруна /мерси, че имаш такова хубаво мнение за поезията ми/! Вярата на човека е най-силна в безизходицата и често самата тя е единствената врата към спасението, така както единственото пълноценно действие е бездействието. Хубава нова седмица!
  • И все пак вярата спасява... Животът - като действителност, е пълен с клетки и спасението на отделните индивиди... е в поезия като тази... Аз лично го намирам в твоята поезия, Мисана, и ти благодаря. Откриваш нови и красиви гледни точки за всичко
  • Благодаря за оценяването и за коментарното пожелание, Любомира! Много е хубаво. Не знаеш колко ме трогна. Но мисля, че тази клетка е Тамерланова, а всеки един от нас завършва като султан Баязид в нея.
  • ...и устрем да разбиеш клетката
Предложения
: ??:??